„Най-висшият идеал на лекуването е бързото, меко и трайно възстановяване на здравето, или премахването и унищожаването на болестта в нейната цялост, по най-краткия, най-надеждния и най-безвредния начин, на основата на лесно разбираеми принципи.”
                                                            (Д-р Самуел Ханеман – „Органон на лечебното изкуство”, § 2)

   Холистичният подход в медицината възприема един по-широк възглед за човека, здравето, причините за болестта и индивидуал­ните u прояви и процеса на лечение. Самата дума „холистичен” идва от гръцки език (holos = „цял, цялостен, интегрален”). Човешкият индивид се разглежда като съставен от три основни, взаимносвързани и влияещи си нива – физическо, умствено-емоционално и духовно, всяко от тях със своя организация и енергийна структура.

   Хората във всичките измерения на сво­ето съществуване непрекъснато са и в двупосочно взаимодействие с окръжаващата ги среда. Това е било известно още на древните лекари. „Бащата” на медицината – Хипократ, е твърдял, че да си здрав означава да си постигнал хармония както със самия себе си, така и с околния свят. Според него здравето е динамично равновесие, постигнато чрез живот в съответствие с природните закони. Той е вярвал, че това, което става в ума, засяга и тялото и че човек трябва да се лекува във всичките му измерения, като се има предвид и средата, в която той живее и работи.

   Въпреки претенциите за прилагане на холистично отношение, конвенционалната медицина не обръща сериозно внимание на двупосочната връзка ум/емоции–тяло. Всъщност съвременният медицински подход не е холистичен, а се основава на превърнатия в догма ограничен материалистическо-механистичен възглед или т. нар. редукционистичен подход на френския философ от XVII в. Рене Декарт. Той твърдял, че хората имат два ясно разграничими компонента – ум и конкретно осезаемо физическо тяло, и че изучаването на всеки от тях според него изисква отделна методика.

   В подкрепа на гореспоменатия подход във Франция се появила теорията за специфичната етиология, която се е превърнала в един от митовете стълбове на съвременната медицина. Според нея всяка болест се причинява от разпознаваем конкретен причинител, например вирус или бактерия. Тя е резултат преди всичко от откритията и работата на френския химик и биолог Луи Пастьор. Той вярвал първоначално, че различните патогенни микроорганизми предизвикват заболяванията и това се е отразило отрицателно върху развитието на медицинската наука, защото е било прието безпрекословно. Според него в здравите тъкани няма микроби. Но в края на живота си Пастьор поставя под съмнение своите основни виждания и преди смъртта си заявява: „Все пак най-важна е почвата” – т.е. състоянието на вътрешната среда на самия организъм и силата на неговата имунна защита са от решаващо зна­чение за това дали ще се развие заболяване. За съжаление никой не се е вслушал в последните му думи.

   Според многобройни проучвания в целия свят непрекъснато нараства броят на психосоматичните заболявания – т.е. тези, които се развиват под въздействие в различна степен от страна на психо-емоционалното състояние на човека. Още на римския лекар Гален преди около 2000 г. е било известно, че депресията може да допринесе за появата на раково заболяване. За осъществяване на профилактиката и лечението на огромен брой болести от първостепенно значение е да се познава природата, начинът на работа на ума, същността на стреса и по какъв начин емоциите, които изпитваме, намират отражение в тялото. В книгата си „Световната конспирация срещу здравето” съм разяснил някои механизми, чрез които стресът на емоционално и умствено ниво се превръща в болест във физическото тяло.

   Не е възможно да се лекува истински без ясна представа за това какво представляват здравето, симптомите и болестта и каква е същността на лечението. За съжаление, конвенционалната медицина по-често потиска симптомите без да лекува в действителност. Според „Закона на Херинг” ако по време на лечението се наблюдава преместване на увреждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни централни органи към по-маловажни и периферни, действително настъпва излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т. е. придвижване на увреждането в дълбочина и към по-важни вътрешни органи, това означава, че болестта се потиска и задълбочава. В практиката непрекъснато се наблюдават тези явления. Типично например е, особено при деца, появата на бронхиална астма след третиране на кожни проблеми с различни мазила, особено кортикостероидни кремове. При прегледа практикуващият хомеопатия медик например установява, че оплакванията от задух и кашлица са се появили скоро или непосредствено след изчезването на обрива. Родителите, както и повечето лекари мислят, че кожният проблем се е излекувал, а се е появила „нова” болест. В действителност това е „старата” болест, която е била потисната и сега се изявява на по-опасно място в организма, като засяга по-важни за живота органи – в случая белите дробове. Ако лечението, което се приложи, е правилно, трябва да се наблюдава следният процес: първо изчезват симптомите, свързани с бронхиалната астма, като същевременно се появява отново обривът. Това показва, че той е бил само потиснат, а не излекуван. След известно време преминава и той и тогава детето е вече наистина здраво.

   Даването на алопатични медикаменти или предприемането на хирургична интервенция, насоче­ни само към премахването на оплакванията с цел „бързо лечение”, е опасна практика, защото по този начин не се отстранява причината за страданието. Въпреки че често може да настъпи временно облекчаване, болестта продължава да съществува в организма и да търси ново място, където да се изяви. Както сполучливо е казано: „Премахването само на симптома е като да убиеш този, който ти е донесъл лоша вест.” Чрез прибърза­ното приложение на конвенционалните терапии се унищожават именно онези ценни знаци, които ни предупреждават за опасността, която вече тлее в организма. Понякога изглежда, че острото състояние е излекувано, но след време разбираме, че ця­лостното здравословно състояние на човека се е влошило – т. е. острата болест е преминала в хронична. От своя страна безог­ледното прилагане на алопатични медикаменти и хирургия, много често обърква реакциите на организма и лечението по-късно с естествени методи – хомеопатия, фитотерапия, гладолечение и др., става много по-трудно, а понякога и невъзможно.

   Сами по себе си, симптомите не са болестта, а представ­ляват уникалния начин на реакция на организма към стреса и усилията за преодоляването му. Начинът на проявление на тези признаци показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да ни защити по най-добрия начин. Хомеопатията например е ефикасна и наистина лекува именно поради факта, че прилаганите от нея лекарства действат в същото направление, както и защитните сили на организма и така му помагат да се справи с болестта. Според носителят на Нобелова награда, бактериологът Рене Дюбо „Западната медицина ще стане научна само тогава, когато лекарите и техните пациенти овладеят силите на тялото и ума, които действат според лечебните закони на природата”.

   При общоприетата сега практика в алопатията на опреде­лена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Според холистичния подход обаче болестта е само една. Тя представлява разстройството на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различните нива според индивидуалната реактивност и конституционалните слабости на индивида и затова протича специфично при всеки. Ето защо индивидуалният подход е толкова важен за успешното лечение. Според Хипократ „по-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото от каква болест е болен.” Затова, когато се определя лечебния план, трябва да се обръща внимание именно на различията между хората, на уникалния начин на живот и нужди на всеки, както и в спецификата в изявата на болестта при съответния индивид. С други думи, винаги трябва да се лекува болният човек, а не абстрактни болести. В човешкото тяло нито един орган не може да съществува сам за себе си. Затова и лечението на болния, независимо какъв проблем има, трябва да бъде цялостно, а не „на парче”, каквато е практиката на стандартния медицински подход.

   Здравето не е статично състояние, а динамично равновесие. За да се постигне и поддържа, се изискват нашите постоянни осъзнати усилия, а не „магически хапчета”. Да си здрав, не значи само да нямаш никакви оплаквания и да живееш охолство. Ако човек е здрав и силен физически, но в действията си околните и себе си е разрушителен, това показва, че той е дълбоко болен в своята същност. Здравето не се измерва само с липсата на видима болест, но и чрез начина на мислене и съдържанието на живота, който водим. Последните две категории обаче не влизат в полезрението на официалната медицина. За да е ефикасен лечебният процес, той трябва да обхваща всички измерения на съществуване на болния. Както отбелязва носителят на Нобелова награда, бактериологът Рене Дюбо: „Да разрешиш проблемите свързани с болестта не е еднозначно с това да направиш някого здрав и щастлив Последното изисква мъдрост и проникновение, които са отвъд медикаментите и терапията.”

   Истинското лечение в най-дълбок план е свързано с духовното израстване и разкриването на творческия потенциал на индивида, използван за благото на всички. Една от задачите на лекаря, практикуващ холистична медицина, е да помогне на пациента да осъзнае и да премахне блокадите, стоящи на пътя на неговото себеосъществяване. За да може да направи това, лекуващият трябва първо сам да е положил усилия и да е постигнал определена степен на осъзнаване и цялостност, защото това, което човек не е изградил и не носи у себе си, не може да го предаде на другите. Лекарят се учи и израства цял живот от контакта си с хората, които идват да търсят здравна помощ от него. Ако е отворен за посланията, които получава от тях, те ще му донесат дълбоки преживявания и прозрения.

   Необходимо е да отчитаме факта, че всеки процес на лечение има два взаимосвързани компонента – лечение на острите симптоми и дългосрочна програма за постигане на по-добро здраве чрез здравословен начин на живот. Понякога се налага да се овладее сериозно или животозастрашаващо състояние и това, разбира се, не можем да направим с фитотерапия или масажи. Активната намеса от страна на лекаря нерядко е оправдана и дори наложителна, особено при травми и кризисни състояния, но холистичният възглед предполага вяра в интелигентността на природата и преди всичко в активното подпомагане на собствените лечителни сили на организма чрез естествени терапии. Здравият разум е най-важен при избора на лечебен план във всеки отделен случай и всеки лечебен метод трябва да бъде прилаган по начин, който е най-подходящ за пациента – самостоятелно или в комбинация с други, имайки предвид тежестта на състоянието и индивидуалните особености на всеки.

   Холистичната медицина не представлява просто механичен сбор от различни терапии – хирургия, синтетични медикаменти, хомеопатия, акупунктура, фитотерапия, гладолечение и т .н. Тя има за своя основа философията на холистичния подход и включва хилядолетната мъдрост и опит, натрупани по отношение на целия човек и лечебната практика, включително и всичко смислено и полезно от достиженията на съвременната медицинска наука и техника. Нито един метод обаче сам по себе си не обхваща напълно всички аспекти на здравето и болестта, затова за да има успех лечението, са необходими добри познания за възможностите на различните терапии и техните ограничения. За да се постигне напредък в лечебната наука медицината като цяло повече не трябва да бъде разделяна на „конвенционална” и „алтернативна”.

   Както вече поясних лекарите нямат ясна представа за същността на понятието „здраве” и не се обучават как да помагат на хората да бъдат здрави. Изкуството в медицината е не само да лекуваш вече проявили се болести, но на първо място да предпазваш от тях, затова основно място в холистичния подход заема профилактиката и здравната просвета. Според д-р Томас Кройс, австрийски лекар, практикуващ интегрална (холистична) медицина и хомеопат: „Всяка терапия трябва да се вглежда в основите... в режима на хранене и начина на живот на пациента, в условията, които са благопри­ятствали (развитието на) болестта.”

   Не всички болни са лечими неза­висимо какви методи се прилагат. Понякога има поддържащи причини от околната социална или природна среда, без чието отстраняване не може да се постигне трайно излекуване. Има и хора, които подсъзнателно не желаят да са здрави. При тях болестта е средство да избягат от проблемите си или пък им носи „печалба” – т.е. по този начин те получават вниманието, което търсят, или пък манипулират другите.

   Трябва да свикнем да търсим значението на здравните неблагополучия за живота на пациента и да задаваме въпроса: „Защо се явява тази болест точно сега?” Може би тя е изява на емоционален или духовен проблем, и като такъв не би могла да бъде излекувана с обикновени физически въздействия като алопатични медикаменти и хирургия. В подобни случаи оздравяването изисква целенасочените и съзнателни усилия от страна на болния и промяна в мисленето.

   Един от недостатъците на съвременната медицина е, че тя не гледа на болестта като на повик за промяна в начина ни на живот и средство за духовно развитие и израстване, а като на външен „враг”, който ни „напада” и срещу когото лекарят трябва да се „бори”. Този подход е свързан с поставяне на пациента в пасивна позиция, в ко­ято има малко свобода за избор и контрол над живота си. Според холистичния подход активното сътрудничество на болния в процеса на лечение е от съществено значение за благоприятния краен резултат. Лекарят и пациентът трябва да работят като един екип, всеки със своите отговорности, със зачитане на мнението на лекуващия се и запознаването му с предлаганите терапии. Според д-р Тревен, известен австрийски лекар по обща медицина: „Взаимното доверие между лекар и пациент, съчетано със знание и чувство за лична отговорност – ето основата за успешна работа...” Не трябва да се забравя, че грижата за здравето е на първо място грижа на този, който иска да бъде здрав, а целта на терапията е пациентът да стане колкото се може по-малко зависим от лекаря!

Внимание! Всички материали на този сайт имат само информативен характер. Ако страдате от здравословни проблеми – независимо дали остри или хронични, моля, обърнете се към вашия семеен лекар, към лекар, практикуващ класическа хомеопатия или към друг медицински специалист.